Страните вероятно преброяват случаите поне по два различни начина. Първо е старомодният начин на лекар или медицинска сестра да диагностицира заболяването и да бъде задължен по закон да информира съответния орган, който след това препраща информацията на национален център, който продължава да брои.
Наред с това или в допълнение, страните могат да преброят лабораторни потвърждения за коклюшна инфекция. Много държави считат последното за предпочитани данни.
Някои страни не събират национални статистически данни, а само регионални, всяка от които може да записва данни по различен начин.
Някои държави едва наскоро започнаха да събират данни.
Няма изискване за уведомяване във Франция. Вместо това в болниците има мрежа от педиатри и бактериолози, които наблюдават заболяването и докладват на Пастьорския институт.
Лекарите в различни страни имат доста различно отношение към законовото им задължение да уведомяват.
Някои от горните данни са взети от Доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в която могат да се видят всички европейски данни за коклюш за всяка страна за последната налична 2014 година.